Шумът – враг №1 на Созополската селищна система

Музиката започва обикновено от сутринта и в началото звучи като настроение. Звукът туп-дуп-туп-дуп, който идва от басите на тонколоните, постепенно започва да се засилва в късния следобед, а към 23 часа вечерта е вече мъчение. Поне за страничните наблюдатели и за тези, които не са консуматори на различни субстанции в плажните клубове на Созопол и околностите като къмпингите "Градина" и "Каваците", а си почиват кротко в хотела. В три след полунощ това отчетливо туп-дуп-туп-дуп, необезпокоявано от странични шумове, влиза в хотелската ти стая и си е направо изтезание, особено за малките деца, на които не можеш да обясниш защо това се случва. И защо този джангър се чува по това време, по което нормалните хора спят. Та нали е почивка.

Шумът от крайбрежните заведение се оказват враг №1 на Созополската селищна система. Бавно, но отчетливо Градът на спасението се превръща в парти дестинация и това си личи по характеристиката на туристите.

"Променя се профилът на хората,

които избират Созопол. Все повече млади хора идват заради атмосферата, събитията и нощния живот. Наред с тях все повече хора, независимо дали са от България или от чужбина, не възприемат Созопол само като място за няколко дни почивка. Много от тях вече имат свои домове тук, прекарват все по-дълги периоди от годината в града, а немалко са избрали да живеят постоянно", написа на 22 юли кметът на града Тихомир Янакиев в профила си във фейсбук. "Прави впечатление, че младите туристи са много повече от миналата година", казва пред БНР и Николай Кирилов, собственик на ваканционно селище в района.

Всъщност смяната в профила на туриста в Созопол е тенденция от поне 15 години и тя започва основно с провеждането на партита по плажните ивици на съседните къмпинги, които от романтично хипстърско място се превърнаха в копие на Слънчака. Особено отчетливо това се случва, след като концесионерите на плажните ивици разшириха дейността си от Слънчев бряг към Южното Черноморие.

Проблемът със силната музика е дефиниран в Созопол още през 2013 г., когато тогавашният кмет Панайот Рейзи, като се основава на зачестилите оплаквания за силна музика, забранява шума след 23 часа, който всъщност си е забранен и по закон.

През 2018 г. тогавашният вицепремиер Валери Симеонов, който беше повел битка срещу шума в курортите, заяви: "Община като Созопол генерира над 70% от сигналите за нарушения, защото кметът е заедно с нарушителите", като имаше предвид именно Рейзи. Засега очевидно Слънчака е надделял над Созопол, но продължават да се конкурират. За периода от 1 юли до 18 август за силна музика след 23 ч. са постъпили 597 сигнала общо - за Несебър са 372 броя, а за Созопол - 225 броя, съобщиха от Националната система 112 за "Капитал". "Всички сигнали са предадени за реакция по компетентност на полицията и общините Несебър и Созопол", казват от там.

Това, което не си дават сметка местните управници, е, че точно музиката променя средата, която пък влошава икономиката на туризма там.

Почти всички плажове по българското Черноморие са

в ръцете на бившите групировки.

"Каваците" и "Градина" са много ярък пример - концесионерите на плажовете там и в Слънчев бряг са едни и същи. А именно концесионерите на плажовете са тези, които според договорите са длъжни да следят за реда и спазването на закона за шума на тази територия.

"Ел Би Джей" например е дружество, което в годините на ВИС-2 е част от "ВАИ холдинг", а сега съакционери са фирми на Димитър Цеков и съпругата на Христофорос Аманатидис-Таки - Боряна Шехтова. Фирмата се свързва с дружествата - концесионери на няколко плажа, като в един момент през 2022 г. временно дори ги придобива, но после пак са върнати на формалните им собственици. Това са "РВК 1" (централният плаж на Слънчев бряг), "СИС-2012" (Слънчев бряг-юг), "Черноморска брегова група" (къмпинг "Смокиня-юг" и "Смокиня-север" и "Каваци-север"), "Ауто фактор" ("Несебър-юг", "Поморие-изток", както и "Хармани" и централният плаж на Созопол).

Единственото място, по което рекламите на билбордовете за партита са повече от тези на хазарта, е пътят Бургас - Созопол.

Най-голямата щета е шумът, който заведенията произвежда след законоустановения срок от 23 часа. "Каваците" озвучават новия квартал "Буджака", а Градина - Стария град, където туристи се оплакват, че без тапи за уши не може да се спи.

Причината е основно, че откритите заведения не могат да имат шумоизолация, а разчитат на това, че тонколоните са насочени уж към морето. На практика това е щадящо за къмпингуващите зад заведения и хотелите там, но тези които са пред тях и встрани, отнасят целия музикален погром. Силният звук се мултиплицира по водната повърхност, тъй като не среща никаква преграда, и макар, че "Градина" е на 3-4 километра от Стария Созопол, шумът е неистов. По същия начин са заведенията на централния плаж и веселата уличка на "Харманите", както и от "Каваците". Жителите и туристите на Стария град са пък направо в капан, защото среднощният тътен ги атакува от две страни - откъм "Градина" и откъм централния плаж, така те стават буквално стерео.

Във въртележката на закона

Според Закона за защита от шума в околната среда заведенията на открито могат да пускат музика до 23 часа. След това до 8 часа това е забранено. Обаче, кой ли ти гледа закона. Според чл. 19, ал. 1 за това трябва да следят органите на МВР. Това най-често се случва през телефон 112, които насочват местните полицаи за подадения сигнал. Може да подадете и сигнал на дежурния в районното управление, но там не всякога има кой да ви вдигне. Полицаите обаче искат конкретен адрес, от който идва силната музика, или пък настояват да дойдат в хотелската ви стая, за да се уверят, че това е така, при положение че и глух ще пропищи от отчетливият ритъм на басите от крайбрежните заведения. Ако все пак се престрашат да отидат до заведението, защото то е ясно кое е - музиката спира за петнайсетина минути и след като полицаите си тръгнат, отново започва да дъни. При повторно опит отговорът е "току-що бяхме там, тихо е". И е напълно обосновано предположението, че собствениците на заведенията имат ятаци в полицията, които ги предупреждават или пък са "стимулирани" по някакъв начин.

Пак според закона обаче по чл. 28б. при подадени жалби и сигнали за излъчване на шум над граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5, от конкретен обект по "чл. 16б, ал. 1, регионалната здравна инспекция в срок до три дни извършва измерване на нивото на шума и съставя констативен протокол."

Та значи какво се случва - подаваш сигнал за силна музика след 23 часа тази вечер и в срок до три дни РЗИ идва да замери граничните стойности в дома ви, за да констатира нарушението. "Ъъъъъъ - какъв шум... кога, къде.. кое нарушение точно." Минали са три дни от подадения сигнал, а РЗИ не работи през нощта. Дори и това да се случи, което е в границите на фантастиката, глобите са направо смешни - от 1500 до 3000 евро. Хайде представете си дали няма да платя тази глоба, ако на дансинга трещят 1000 човека, които оставят поне по 50 евро на бара. Дори и да се наложи санкция, тя подлежи на съдебен контрол и то сезонът е свършил, а и почивката също, макар да не е била точно почивка.

"Туризмът не приключва в 23:00 часа. И е време законът да го разбере" написаха със статус във фейсбук миналата седмица от Българската асоциация за туризъм. Оттам предлагат промяна на закона за шума с "разумен, специален режим за туристическите зони - с ясни допустими децибели, определени райони за нощни развлечения, контрол и различно работно време през активния туристически сезон". Според тях туристът, който е дошъл на море, "невинаги иска да си легне в 23:00 часа". И това е показателно за манталитета на туристическия бизнес. От асоциацията сигурно са съжалили, че са направили тези свои размисли публично, защото под този пост се излял такъв хейт, като основния лайтмотив е именно, че точно шумът е съсипал българския туризъм.

Законът за шума се допълва от Наредбата за опазване на обществения ред и сигурност на територията на община Созопол. В чл. 4 в на тази наредба са направени изключения от закона, когато става въпрос за "провеждане на обществени мероприятия на открито с еднократен характер, по смисъла на §1, т.23 от Допълнителните разпоредби на ЗЗШОС, а именно: концерти, постановки, прожекции, циркови спектакли, музикални прояви... в периода от 08.00 до 24.00 часа. "Озвучаването при провеждане на обществени мероприятия на открито по ал.1 се осъществява след съгласуване с кмета на общината, по подадено от организатора заявление, което съдържа дата, място, час и вид на мероприятието."

Вероятно по този начин някои заведения в Созопол се сдобиват с разрешение за музика до 24 часа, като например "концертите", които се правят всеки петък в популярно крайбрежно заведение. Само че еднократното е всеки петък, а концертът е в заведението и посетителите плащат по 10 евро допълнително върху сметката като билет за концерт. Въпросното заведение пък озвучава неистово цялата местност до полунощ, а на сигналите в полицията се отговаря бодро "еми те имат разрешение от кмета". И така "провеждането на обществени мероприятия на открито с еднократен характер" се оказва перманентно всеки петък.

Но смяната на публиката ще води до

щети за местната икономика.

Така вместо да почиват по седмица или десет дни, местата за настаняване се запълниха от младежи, които идват за четвъртък, петък и събота и Созопол, както и къмпингите около него от предпочитани от семейства станаха парти дестинация - с всички ползи, но и най-вече вреди от това. Освен това, вместо да се удължава летният сезон, той започва да се свива между 15 юли и 30 август, когато се организират плажните денонощни партита.

"Друга задача пред сектора е да се увеличи средният престой на един турист у нас, който сега е едва 3.2 дни. За сравнение, в Майорка е 6.4 дни", констатира в четвъртък и министърът на туризма Илин Димитров пред БНР. Това, което е ясно обаче, е, че тази година българите, които почиват в съседна Гърция, са с 27% повече, отколкото миналата година.

На практика Созопол настойчиво настъпва мотиката, която превърна Слънчака в нарицателно за лош туристически модел. А авторитет се гради дълго, но се руши за секунди.