Как да се ориентираме в хаоса? Това е авторският нюзлетър на Александър Андреев за случилото се в България и по света през изминалата седмица - с личните и субективни акценти на автора, който се опитва да подреди новините, да ги свърже с историята, а да види и смешното в тях. Ако искате да го получавате всяка събота в електронната си поща, може да се абонирате тук
Замаяно от слънцето семейство крачи в лятната мараня по асфалта насред една черноморска улица. Тротоарите са свободни, но тези български курортисти предпочитат по платното - концепцията за тротоар чуждее на част от местното население. Германец на велосипед предупреждава със звънчето, за да му направят път, но в отговор получава само уморена ругатня, а семейството продължава напред по асфалта.
Добър ден в края на и без това краткия летен туристически сезон в България, който според компетентните фактори не е бил провал, но не е бил и главозамайващ успех - всичко за българския туризъм това лято можете да прочетете в специалната седмична тема на "Капитал" тук. Там ще научите и защо германецът с велосипеда фигуративно играе важна роля: понеже тъкмо германските (заедно с румънските) туристи са ключови за българския бизнес. А това лято те не са толкова много, колкото се очакваше, най-вече заради по-малкото полети. Но и заради ниското качество на туристическите услуги, заради високите цени и липсата на достатъчно квалифициран персонал в бранша (Кой ще ти работи три месеца за по 800 евро? Само узбеките и индонезийките, както обясняват местните.) Човек има чувството, че (ако не броим малцината добросъвестни професионалисти) българският черноморски туризъм има две основни опори: прането на пари през уж луксозни многозвездни хотели и жаждата за бърза печалба на маркетингово неуки хора, издигнали безотрадни тухлени спални за туристи, които така и не идват. А многократно повтаряната истина си остава в сила: България има фантастичен потенциал за целогодишен туризъм, за спа- и балнеопроцедури (за които германските и австрийските здравни каси плащат с охота), за планинарство, за екопоходи и културен туризъм, но държавните концепции по въпроса са равни на нула (дори когато ги има), няма стратегия, няма фондове, няма грамотност, няма и образователна работа с хората по места, нищо няма. Има само неизтребимата еклектика на българската черноморска действителност: ресторант с вълнуващото име El Mirador del Mar, където възбуденото въображение на туриста очаква паеля, морски дарове или поне сочен аржентински говежди стек с гореща латино-музика за фон, вместо което получава топъл таратор, студен качамак и разтопена торта гараш с чалга или сръбско като звуков фон. Добре дошли на лятна почивка в България!
Еклектика на "Златни пясъци"
За ужасния атентат срещу израелски туристи в Бургас през 2012 година, извършен от иранското прокси Хизбула, тези дни отново често се говори, след като се разбра, че тъкмо в Бургас догодина ще се проведе общоевропейското надпяване ESC и ще пристигнат десетки хиляди допълнителни туристи - държавата току-що обеща първоначално финансиране от 20 милиона евро. И през изминалата седмица медиите и мрежите изобилстваха от новини за инфраструктурата и транспорта в Бургас, за очакваните цени и спекулации, за предполагаемите невидими сделки и политически игри, за които косвено спомена неизбежният Иво Христов. Но за атентата в Бургас преди 14 години ни подсети и раздутата от британския Financial Times иранска заплаха срещу България и базата в Безмер. Вдигна се голяма пушилка около една всъщност стара и непрецизна новина, защото, както пише колегата Руслан Трад: "Иран не е в позиция да отвори нов пълноценен фронт срещу НАТО. Всеки анализатор по регионална сигурност ще потвърди очевидното: ирански удар срещу територия на страна членка на алианса би задействал консултации по Член 4, а при потвърдена агресия - реален риск от колективен отговор по Член 5." Тоест, Иран и неговите проксита по-скоро биха действали с хибридни средства, а българските тайни служби (най-некадърните в Европа, според класацията на френското издание L'Express) би трябвало да калкулират най-вече опасността от атентати срещу туристи. Пак тези служби трябваше да знаят и за руския Ил-76, прелетял в сряда над България, за да гаси пожари в Сърбия. Добре, българските власти са дали съответните разрешения, но какво би попречило на пилотите малко да пошпионират, прелитайки над стратегически обекти в обявената за вражеска държава България?
Бившият пилот и сегашен премиер Румен Радев през седмицата също привлече руско внимание: Сергей Лавров, външен министър на Путин, заяви, че добре познавал Радев, от когото първоначално се очаквало да защитава българските национални интереси - а не да върви подир Брюксел, имплицира Лавров. Колегите от "Дневник" не успяха да намерят информации за такова добро познанство, тъй че, мен ако питате, Лавров или пак е прекалил с коняка (по-безобидното обяснение), или пък намеква, че Москва може с нещо да шантажира българския премиер. През седмицата Лавров за пореден път заплаши и Германия, че Москва ще разшири контрамерките и ще унищожи всичко, което "храни военната машина на Киев от Запад". Правителството в Берлин реагира начаса: "Заплахите и изявленията срещу партньорите от ЕС или НАТО не са нищо ново", каза говорител на Министерството на външните работи в Берлин. "Ние сме наясно с тях, но няма да се оставим да ни сплашат." В петък дойде новината, че германските служби за сигурност са открили в покрайнините на Берлин скривалище, съдържащо огнестрелни оръжия - властите предполагат, че това е склад, използван от руски агенти за потенциални атаки. А военният експерт Маркус Райзнер казва, че Лавров практически признава руската замесеност в последните опити за покушения в Германия. Същевременно Райзнер предупреждава за по-нататъшно ескалиране на ситуацията: "Кремъл смята Германия за воюваща страна."
На 4 август в Лайпциг германските органи за сигурност се разминаха на косъм с най-тежкия инцидент на своя територия от края на Втората световна война до днес - снимка "Дневник"/Reuters

Comments
Nothing yet. Say the first thing.
Sign in to join the conversation.