България тича, кара и плува към рекорди

Кал, пот и медал в ръката. Леко задъхана усмивка, разрошени коси. Отдолу кратък трогателен текст разказва* как всичко е започнало само преди 11 месеца. Как мисълта "защо ми е всичко това" е пулсирала на високи обороти на приливи и отливи. Как някак си сега половин маратон е завършен за първи път. Силата на волята е издържала теста. Ден за запомняне.

Подобен род снимки и споделени мисли на триумф изобилстват в социалните мрежи след всяко голямо, а и не толкова голямо състезание в страната, привлякло бегачи, велосипедисти, плувци, а понякога и от трите.

През последните години се появиха повече шосейни и планински състезания, а утвърдени събития като Софийския маратон и други привличат все по-голям брой ентусиасти. Все повече хора се включват не само в класическите маратони, но и в по-достъпните дистанции - 5 и 10 километра, полумаратони, градски бягания, трейл състезания и 100-километровите ултрамаратони, като диапазонът на възможностите непрекъснато се разширява.

Или масовият спорт в България вече не е нишово занимание, а начин на живот на хора с всевъзможен бекграунд. От професионални атлети, през редовно тичащи или каращи колело за здраве, превърнали спорта в начин на живот, до хора, заставащи на старта за първи път, изправяйки се срещу самите себе си и собствените си граници.

Организаторите на свой ред продължават да разширяват дистанциите и категориите. А първите финиширани 5 километра в живота често се превръщат в началото на нов здравословен начин на живот.

Маратони в надпревара

В последните години и най-вече след пандемията участието в масови състезания по бягане расте устойчиво в редица държави и може да се каже, че интересът към тях никога не е бил по-голям. Този бум в бягането доведе до безпрецедентно високо търсене на места за участие в най-престижните състезания по света. А спортните събития са в своеобразна надпревара помежду си.

През 2024 г. маратонът преживя истински бум, като през април Парижкият маратон постави рекорд за най-масов маратон в историята с 54 175 финиширали участници. Този рекорд беше подобрен не веднъж, а няколко пъти. Първо през септември от Берлинския маратон с 54 280 финиширали, а след това през ноември от Нюйоркския маратон с 55 646 финиширали. През април 2025 г. Лондонският маратон надмина Нюйоркския маратон през 2024 г. с 56 640 финиширали. Половин година по-късно, през есента на 2025 г., Ню Йорк отново поведе с 59 226 финиширали. До този април, когато рекордът отново беше подобрен - 59 830 души завършиха Лондонския маратон през 2026 г. А есента тепърва предстои.

Големите европейски маратони и полумаратони все по-често достигат капацитета си, а местата за участие се изчерпват значително по-бързо, отколкото преди пандемията.

Междувременно стотици хиляди хора се включват в лотариите за участие в тези състезания, което се разчита като знак, че търсенето на места вече надхвърля предлагания брой. За участие в Лондонския маратон през април 2026 г. са кандидатствали рекордните 1 133 813 души от Великобритания и целия свят.

Това се отчита като важна промяна в структурата на масовия спорт. Основният двигател на растежа вече не е професионалният атлет, а любителят. Човекът, който започва да тича за здраве, поставя си лична цел, включва се в първото си състезание и постепенно преминава към по-дълги дистанции, превръщайки бягането в устойчиво масово движение.

Софийски рекорди

България не изостава от западните тенденции. Интересът се вижда в броя на участниците в най-големите състезания и в спортния календар. През 2026 г. в страната са планирани около 180 състезания по бягане - от градски и паркови стартове на 5 километра до полумаратони, трейл надпревари и ултрамаратони.

Един от примерите за увеличаващия се интерес е през Софийския маратон. След ограниченията по време на пандемията през 2021 г. състезанието постепенно възстановява мащаба си и започва да поставя нови рекорди. През 2024 г. на старт застават над 7000 участници от 63 държави. През 2025 г. на Wizz Air Sofia Marathon беше поставен нов рекорд - повече от 8000 регистрирани бегачи от над 60 държави. През лятото на тази година организаторите съобщиха, че интересът към тазгодишното издание на Софийския маратон е много голям и увеличават капацитета до 11 000 места и то се очертава да бъде най-масовото до момента.

Освен класическите градски маратони все повече хора са привлечени от по-различни предизвикателства и бягане и колоездене сред природата по по-трудни и предизвикателни трасета, изискващи огромна издръжливост. Като "Витоша 100". Емблематичното 100-километрово трасе, възможността за участие в различни дисциплини и близостта до столицата го превърнаха в едно от най-разпознаваемите спортни събития в България. През 2026 г. състезанието постави нов рекорд с 3440 участници от над 20 държави и три континента.

Домакинство, Strava и други причини

Бягането се развива на вълни, припомня The Wall Street Journal в един от анализите си по темата с маратоните. "През 70-те години първият голям бум запознава милиони хора с нещо, наречено джогинг. През 1994 г. Опра Уинфри участва в Маратона на морската пехота на САЩ, което вдъхновява милиони жени да се включат в полумаратони и други състезания", припомня изданието. Сега засилващият се интерес се отдава на бегаческите клубове, инфлуенсърите в социалните мрежи, поколението Z и по-меките обувки. България не прави изключение.

Съчетават се няколко тенденции. Все повече хора възприемат бягането и колоезденето като достъпен и лесен начин за поддържане на физическа форма.

Важна роля играят социалните мрежи и дигиталните платформи като Strava. Те превръщат личните усилия в социално преживяване, резултатите се споделят, постиженията се сравняват, прогресът се следи и се поставят нови и нови цели.

Нараства и подкрепата от страна на бизнеса и местните власти, като за градовете подобен род събитие е възможност за привличане на интерес към населеното място и за раздвижване на икономиката. .

България отчита и все по-значимо присъствие в международния спортен календар, като се превръща в сцена за събития от най-висок ранг. Подобни домакинства, освен че привличат международно внимание и стимулират инвестиции в инфраструктурата, създават и по-голям интерес към спорта сред местните общности.

Ярък пример през тази година беше историческата Grande Partenza на Giro d'Italia. За първи път в дългата история на легендарната колоездачна обиколка първите три етапа преминаха през България - от Несебър и Бургас, през Велико Търново и Пловдив до финала в София, като за няколко дни страната се превърна в център на световното колоездене.

По-впечатляващата гледка обаче бяха хората покрай трасето. Хиляди зрители изпълниха улиците, площадите и пътищата в градовете домакини. "Около 250 000 души проследиха на живо грандиозния финал по емблематичните жълти павета, превръщайки последните километри от състезанието в едно от най-мащабните публични събития в столицата през последните години", похвали се Столичната община. А оценките на организаторите бяха, че над 1 млн. души са гледали на живо Giro d'Italia у нас.

Между 14 и 16 август Витоша пък стана домакин на Европейското първенство по планинско колоездене в дисциплината Downhill - първото подобно първенство, организирано в България. Решението на Европейския колоездачен съюз да повери домакинството на страната се приема за признание за развитието на планинското колоездене у нас.

5-те километра, които промениха всичко

Една от най-големите промени в масовото бягане през последните години обаче започва с на пръв поглед най-кратката дистанция - 5 километра. Включването на по-възможните дисциплини в състезанията на практика ги направи достъпни за много по-широк спектър от желаещи.

Днес почти всяко голямо състезание предлага дистанции 5 и 10 километра, полумаратон, кратки трейл маршрути и любителски колоездачни трасета. Това сваля най-важната психологическа бариера пред начинаещите, а именно усещането, че за да застанеш на стартова линия, трябва предварително да бъдеш сериозен спортист. Пет километра са постижима цел за начинаещ.

Парковете в София, Пловдив, Варна и Бургас всяка събота се превръщат в арени за 5-километрови бягания за любители. И други големи градове се превръщат в арена за любителски бягания.

След 5 и 10 км следващата естествена стъпка е полумаратонът - 21.1 километра (преди класическата дистанция от 42.195 километра). Именно тази дистанция заема все по-важно място в календара на големите европейски градове.

По думите на Еленко Еленков (от спортен клуб "Бегач" и сред организаторите на Софийския полумаратон) пред bTV именно полумаратонът е една от най-популярните дистанции в съвременното градско бягане. "Всеки, който се постегне и 3-4 месеца тренира, може да го завърши", казва той, като дава за пример Гьотеборгския полумаратон, който събира десетки хиляди участници.

Полумаратонът се завърна в центъра на столицата след последното издание през 2022 г., организира се от спортен клуб "Бегач" и Столичната община и има амбицията да насърчава именно масовото участие в спорта. Резултатите на 5, 10 и 21.1 км показват близо 1700 финиширали тази пролет. Моделът се обяснява така: след зимата идва пролетният полумаратон, а през есента - големият маратон. Или полумаратонът е и мост между начинаещия и атлета.

Този род състезания отдавна не са и индивидуално преживяване, като могат да се видят семейства, приятелски компании, фирмени отбори и т.н. Подготовката за едно състезание се превръща в обща цел. Или петте километра са едновременно и достижими за почти всеки, и дават и усещането за постижение.

Из календара

Развитието на масовия спорт в България се вижда в разнообразието на състезанията в календара: градски маратони, планински ултрамаратони, трейл бяганията, колоездачни състезания надпревари. Наред с най-голямото шосейно състезание - Софийският маратон, и "Витоша 100" възможностите са много.

При шосейното колоездене традиционно най-важното състезание остава Международната колоездачна обиколка на България. През 2026 г. надпреварата ще проведе своето 73-то издание. В същото време интересът към планинското колоездене продължава да расте. Единадесетото поред състезание "Спици и бодли" за планинско колоездене и дуатлон привлече близо 550 участници. Състезанието се организира от Софийския планински клуб и има стабилна база от фенове, които се връщат всяка година в подножието на Стара планина до гр. Казанлък, за да се включат по "Трудното" - дълго 47 км трасе с 1781 м денивелация, или по "Хоби" трасето, дълго 37 км.

Списъкът продължава с Bike and Run for Chepan край Драгоман, обединяващо планинско колоездене, бягане и дуатлон, съчетавайки спортното предизвикателство с кауза.

В листа е и трейл бягането Pirin Ultra, което се превърна в едно от най-разпознаваемите планински състезания на Балканите. Състезанието около Банско предлага дистанции от 15 до 160 километра и привлича както любители, така и едни от най-подготвените ултрабегачи. "Трявна ултра" вече е с над 1100 участници и се превърна в едно от най-популярните планински състезания в страната.

Lion Heart Ultra Cross Triathlon пък комбинира плуване в открити води, планинско колоездене и трейл бягане. Класическото предизвикателство включва 3 км плуване, 96 км планинско колоездене и 21 км бягане по пресечен терен. Маршрутът преминава през района на Приморско, Странджа и Ропотамо.

Или лицата на масовия спорт стават все по-пъстри.

През 2025 г. на Wizz Air Sofia Marathon беше поставен нов рекорд - повече от 8000 регистрирани бегачи Източник: profimedia.bg