Трудният баланс на Зеленски между Сърбия и Косово

Темата накратко

• Зеленски посети Сърбия и постигна признанието на президента Александър Вучич, че Крим е част от Украйна, в замяна на изявление, че Украйна не признава независимостта на Косово.
• Визитата на Зеленски в най-прокремълската балканска държава беше стратегически ход за оспорване на руския монопол на Балканите.
• Киев и Белград ще си партнират по икономически и енергийни въпроси.

Посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Сърбия остави след себе си много теми и въпроси, които заслужават да бъдат разгледани внимателно. Заради свързаността си с Москва сърбите биват възприемани според оценки на наблюдателите в региона като "малките руснаци", а президентът им Александър Вучич - за малкия Путин. Вучич през последните години стана чест гост в Русия и отношенията между Белград и Москва надхвърлиха традиционното им измерение и бележат развитие дори и в този сложен международен момент, свързан с кремълската агресия в суверенна Украйна.

Затова украинският президент държеше да посети балканската страна, а визитата му очаквано предизвика широко медийно внимание и сред западните медии, които проследиха хода й много внимателно. Зеленски разигра в Белград много добър шахматен ход под лицето на Кремъл, отивайки в най-прокремълската балканска държава, която от началото на агресията на Русия в Украйна отказва да ѝ наложи санкции и да съобрази външната си политика като всички останали кандидатки за членство в ЕС спрямо РФ.

Според редица оценки в медиите в Киев визитата на Зеленски в Сърбия стана своеобразен "шамар в лицето на Кремъл". За това посещение се знаеше през последните месеци, че се подготвя, защото то беше предшествано от няколко високопоставени визити - посещението на съпругата на Зеленски - Елена, през 2024 г. и последвалите на председателя на Върховната рада Руслан Стефанчук и на вицепремиера за европейска и евроатлантическа интеграция Тарас Качка. Те трябваше да затвърдят сериозното желание на Киев да засили дипломатическите контакти с Белград и да подпомогнат двустранния политически и икономически диалог.

Това е първото официално посещение на Володимир Зеленски в балканската ни съседка, откакто е президент на Украйна. Темите, които Зеленски и неговият домакин обсъдиха, бяха евроинтеграцията, икономическото и енергийното сътрудничество. Вучич подкрепи евроинтеграцията на Украйна и ѝ пожела успех по този път, без да пропусне да отбележи, че Сърбия страда от безпринципността на някои от страните от ЕС, казвайки, че както тя има хърватите и българите, които са я спрели, така и Украйна ще има такива пречки. От своя страна Зеленски каза, че не е време за песимизъм и трябва да се работи сериозно в тази посока. Двамата обсъдиха двустранното икономическо и енергийно сътрудничество между Сърбия и Украйна. Вучич и властите в Белград отказват да признаят официално дали страната им е доставяла оръжие за Украйна през трети страни, въпреки че през 2025 г. руското разузнаване в официални изявления даваше ясно да се разбере, че техният балкански приятел доставя оръжия в Украйна.

Вучич през последните години обичаше да припомня, че Украйна не е признала независимостта на Косово, както и че по време на организираните две срещи на върха Югоизточна Европа - Украйна не е поканила представители на Прищина на нито една от тях, допълвайки , че това са неща, които трябва да бъдат уважавани. Затова и тази тема с взаимното признаване на териториалната цялост на Украйна и Сърбия се превърна в централна по време на разговорите. Володимир Зеленски заяви в Белград, че страната му не признава независимостта на Косово, което доведе до признанието и от страна на Александър Вучич, че Крим е част от Украйна. Кремълската пропаганда обаче през годините изгради знак на равенство между тези два случая в Европа. За познаващите тези процеси за такъв знак не може да става и дума, защото същността на двата случая е много различна.

Крим не е Косово

Косово се отдели от Сърбия през 2008 г., след като в края на 80-те години югославският лидер Слободан Милошевич промени сръбската конституция, отнемайки автономния статут на двата субекта Косово и Войводина. Това доведе до разпадането на СФР Югославия, последвано от кървавите войни в бившите републики Хърватия, Босна и Херцеговина и накрая в Косово, които продължиха почти едно десетилетие. След като бяха отстранени от всички нива на обществения живот, местните албанци в Косово създадоха своя паралелна образователна система, направиха своя партия, водена от знаковата фигура на Ибрахим Ругова. Така косовските албанци започнаха своята политическа борба срещу Милошевич, за да се стигне до сблъсъците през 1998-99 г. между паравоенната АОК и югославската армия JNA, като кулминира с избиването на местни албанци в село Рачак. Това доведе до международен дипломатически натиск, както и преговори в началото на 1999 г. в Рамбуйе край Париж, които завършиха неуспешно, защото тогавашният президент на SRJ (Съюзна република Югославия - бел. авт.) Слободан Милошевич нареди на сръбските представители да ги напуснат, което не остави друга възможност пред международната общност, освен да се намеси военно в конфликта.

Тогава НАТО предприе хуманитарна интервенция, която продължи три месеца и доведе до изтеглянето на югославската армия от Косово и неговата загуба, а ООН пое гражданския контрол в Косово през следващите девет години. В хода на конфликта над 600 хил. косовски албанци бяха прогонени от режима на Милошевич в съседните балкански държави, като по този начин той се опита да дестабилизира региона и в частност Република Македония (Република Северна Македония от 2018 г. - бел. авт.), променяйки етническото съотношение в нея чрез идването на 350 хил. бежанци. Започналите дипломатически преговори през 2006 г., водени от финландския дипломат Марти Ахтисаари, заедно с дипломати от ЕС, Русия и САЩ не доведоха до компромисно решение между Белград и Прищина, и на 17 февруари 2008 г. Косово обяви независимост.

И всичко това се случи след дълъг процес, продължил близо 20 години на обществена съпротива, политически натиск и конфликт между косовските албанци и властите в Белград.

Случаят с Крим по нищо не напомня на Косово. Той е полуостров, който беше част от Украинската съветска социалистическа република в рамките на бившия СССР, който след разпадането му през 1991 г. стана част от независима Украйна. Процесът на насилствено присъединяване на Крим към РФ започна, след като украинският президент Виктор Янукович избяга в Москва в края на 2013 г., а няколко месеца по-късно през март 2014 г., Путин изпрати своите "зелени човечета", както по- късно самия той призна. Така под дулата на техните автомати беше проведен незаконен референдум, който набързо присъедини украинския полуостров към Русия.

Затова изказването на Зеленски за териториалната цялост на Сърбия имаше само тактическо измерение, но то отекна много негативно в Косово и Албания. Косово веднага свали огромния плакат в подкрепа на Украйна в центъра на Прищина, а премиерът на съседна Албания Еди Рама реагира остро, казвайки, че Косово е независима държава, чиито граждани имат право сами да решават за бъдещето си. "Сърбия загуби Косово", коментира Рама, оценявайки, че повтарянето на обратното, не може да промени реалността. Той също така посочи, че територията на Република Косово не е сръбска територия и че природните ресурси, които се намират там, не могат да се третират като ресурси на Сърбия. Повод за това стана изказването на Вучич, че може да спре достъпа на вода от река Ибър в Северно Косово, която е важна за електроенергийната система на страната. Рама, позовавайки се на международното водно право, посочи, че реките следват географията, а не дипломатическите послания. Сърбия, според Рама, има право да управлява ресурсите под нейна юрисдикция, но евентуалните последици от интервенцията на Ибър не свършват автоматично на сръбската граница.

Дали Зеленски си направи добре сметката с изказването си за Косово, или Вучич го вкара в голямата "сръбска игра" на Балканите за статута на Косово, ще стане ясно скоро. Със сигурност Зеленски е преценил коя държава в региона му е по-важна, но станалото в Белград трябва да послужи като урок за деликатността на темата. Иначе двамата президенти разговаряха през юли в Киев по време на срещата на върха Украйна-Югоизточна Европа. На нея Вучич беше единственият участник, който не е подписал съвместната декларация за продължаваща политическа, военна и финансова подкрепа за Украйна и засилване на натиска върху Русия. Документът обвиняваше Русия в незаконна и неоправдана агресия срещу Украйна и призоваваше за незабавно прекратяване на войната и безусловно изтегляне на руските войски и военната техника от цялата украинска територия.

Вучич постъпи приблизително така и миналата година в Одеса по време на срещата от същия формат, когато закъсня за поклонението пред мемориала на загиналите украински граждани във войната. Идвайки в Белград, Зеленски се опита да измъкне инициативата на Русия в Западните Балкани и да постави още по-ясно диалога на Киев с тези страни, които са важни за Украйна. Неотдавна бившият директор на балканския отдел в украинското външно министерство и бивш високопоставен украински дипломат в София Михаил Станчев (който е и автор на външнополитическата стратегия на Украйна за ЮИЕ) в подкаста #Балкани сподели, че Балканите винаги са били приоритет за Киев. Като най-важни сред тях той определи, че са България, Сърбия и Хърватия, защото те имат стратегическо географско измерение за Украйна, намирайки се на Черно и Адриатическо море, както и по течението на р. Дунав. След като през 2006 г. и последното издание, свързващо Сърбия с бивша Югославия - Държавната общност "Сърбия и Черна гора", се разпадна с отделянето на Черна гора, сръбската външна политика започна да се крепи върху няколко стълба с Русия, ЕС, САЩ и Китай.

Зеленски не успя да измъкне "руския стълб" от тези четири стълба на сръбската дипломация, но успя в Белград да представи военната картина в страната му, поднасяйки съболезнованията си за убитото петгодишно украинско дете от руска ракетна атака в Киев.

Завива ли Вучич във външната си политика

Посещението на Зеленски в Сърбия даде основание да се заговори дали Вучич не прави опит да завие във външната политика от Русия към САЩ и ЕС. Това поражда въпроса дали Вучич ще излезе лесно от кремълската прегръдка, защото руското проникване в съседна Сърбия е толкова сериозно, че подобен опит е много закъснял и дори може да му навреди. Желанието на Александър Вучич да лавира между Москва и Киев както и Брюксел, Вашингтон и Пекин показва колко е сложно поддържането на този баланс, който става все по-сложен, а цената, която плаща Сърбия, става прекомерно висока.

Предстои да видим дали шахматният ход, който разигра Зеленски в Белград, ще му донесе очаквания ефект в битката с Кремъл, за които партньорството със Сърбия изглежда е много важно в сферата на отбраната и снабдяването с оръжия. Каквото и да стане оттук нататък Украйна ясно показа, че е готова да оспорва монопола на Русия на Балканите и е готова да работи отблизо със страните от региона. А Вучич може да си припомни съвета от някогашния лидер на сръбската опозиция и бивш министър на външните работи Вук Драшкович, че Сърбия трябва напълно да се дистанцира от политиката на Владимир Путин и Русия, за да избегне изолация, и да скъса с проруския курс.

Николай Кръстев е журналист в БНТ, бивш кореспондент на БНР за Западните Балкани