Пародонтит: Когато зъбът губи опора

Визитка:

Д-р Йордан Йорданов е лекар по дентална медицина с над 15-годишен опит, работи в денталната практика в "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Токуда" - София. В професионалната си практика обръща сериозно внимание на превенцията срещу кариес и пародонтални заболявания. Завършва висшето си образование в Медицинския университет - София, през 2010 г. и има завършени квалификационни курсове в областта на протетичната дентална медицина, миофункционалната ортогнатна терапия и имплантологията.

Пародонтът е "опорният апарат" на зъба - система от тъкани, които поддържат и закрепват зъба в челюстната кост. Когато този зъбозадържащ апарат се възпали, е налице хроничното заболяване пародонтит.

"Причинява се от различни класове бактерии. Най-опасните са от така наречената "червена група", но може и други видове също да причинят възпаление", обяснява д-р Йордан Йорданов. Те се натрупват върху зъбите и образуват зъбната плака, която започва като надвенечна.

"Над нивото на венеца зъбната плака все още не причинява възпаление на пародонта. Но с увеличаването на нейното количество бактериите започват да колонизират и подвенечните зони на зъба и ако намерят някакъв дисбаланс в имунния отговор на организма и са се натрупали в достатъчно количество, вече това започва да води до агресивно разрушаване на зъбозадържащия апарат - тоест на периодонциума и на костта, която е около зъбите", обяснява денталният лекар.

Бактериите не са обусловени от някакъв вреден фактор от храната

- те като цяло се намират в средата. При някои пациенти има по-висока степен на предразположение към пародонтит, тоест може при относително по-малко количество бактерии да има по-висока степен на възпаление, докато при други при относително по-високо количество бактерии и повече зъбен камък реално да няма толкова изразени пародонтални възпаления.

Най-ранният симптом е кървенето на венците - един доста безобиден на пръв поглед симптом, който много често се пропуска. "С по-висока предразположеност към развитието на пародонтит са пациенти например с диабет, като това е свързано с по-слаб имунен отговор на организма. Друг рисков фактор е тютюнопушенето, тъй като пушачите де факто губят пародонт, губят кост, но нямат кървене и по този начин по-трудно могат да забележат развитието на пародонтит и понякога в малко по-късна фаза му обръщат внимание", казва

денталният лекар.

Редовното почистване на зъбния камък е задължително

Необходима е добра орална хигиена вкъщи, но от ключово значение е почистването на зъбния камък. Особено внимание трябва да се обръща на подвенечните натрупвания - тоест не само този, който е видим, а и на невидимия под венеца.

"Най-добрият вариант е зъбният камък да се почиства през 6 месеца. При някои пациенти с по-устойчив пародонт би могло да се случва и веднъж в годината, но в никакъв случай не трябва да става по-рядко от този период", категоричен е д-р Йорданов. Той посочва като абсолютно погрешно разбирането на свои колеги, често от по-старата школа, че натрупаният камък е по-добре да не се чисти, защото след това се разклащали зъбите.

"Това всъщност води до каскада, която влошава оралното здраве, вместо да го предпазва. Защото в действителност, когато бъде почистено голямо количество зъбен камък, в първите часове може би ще се усеща по-висока степен на подвижност на зъбите, но веднага след като венецът и другите тъкани около зъба започнат да се възстановяват, да се стягат около зъбния корен, тази първоначална подвижност ще изчезне и вече за дълго време напред зъбите ще бъдат в едно значително по-добро състояние, отколкото са били", обяснява д-р Йорданов.

Категоричен е, че трябва да се чисти каквото и да е количество и в каквото и състояние да са зъбите, които са с натрупан зъбен камък.

Съветът на денталния специалист е - пациентите с начален пародонтит често да посещават зъболекар, който да следи този процес, да почиства на необходимия период от шест месеца зъбния камък, да предписва, ако се налага, и антибиотична терапия след почистване. И задължителна лична орална хигиена - да бъдат оценени, осъзнати и лекувани рискови фактори като диабет и тютюнопушене.

Диагнозата - кога се говори за пародонтит

"Критериите за диагностициране са доста стриктни и завишени. И пародонтит се диагностицира при пациент, който дори има и един милиметър загуба на кост и джоб над 3 милиметра", казва д-р Йорданов. Но пояснява, че това не значи, че този пациент е в някаква застрашена ситуация. Има и допълнителна класификация - лек, умерен и тежък пародонтит.

При лекия има наличие на пародонтални джобове 3-5 мм, при умерен те са 6-8 мм, при тежък - над 9 мм. Съответно има и класификация при отделните зъби според степента на тяхната подвижност. Само в първа степен (леко разклащане в една посока) и понякога във втора степен (разклащане в две посоки, но когато е минимално) може да се проведе пародонтална терапия за запазването на зъба. При трета степен на подвижност вече се говори за непосредствено предстояща загуба на зъб.

Терапията на пародонта

Пародонтит е хронично заболяване и най-често се третира чрез поддържаща терапия в леките си форми. "Вече има допълнителни хирургични процедури на костни присадки, чрез които в някои случаи се подобрява състоянието на пациента, но понякога може и да не се случи това", разказва д-р Йорданов.

Хирургичните терапии са за по-напреднало ниво на заболяването, но отново след поддържаща терапия. "За да се извърши тази хирургична намеса, острата фаза на заболяването трябва да е спряна - венците като цяло да са по-стегнати, по-здрави, да няма кървене и вече тогава може да се прави оценка къде и на кои места може да се извърши съответна пародонтална хирургия", подчертава д-р Йорданов.

Най-ефикасният метод за почистване

на зъбен камък е с ултразвук. Отделни пародонтални джобове биха могли да бъдат третирани и с лазер. За поддържането в домашни условия помагат съвременните звукови четки в комбинация с душове за перфектно обмиване на междузъбното пространство за по-добра орална хигиена и по-добро пародонтално здраве.

Поддържащата терапия се прави от всеки зъболекар. За хирургичните намеси е нужна по-висока степен на познание и се правят от специалист пародонтолог.

Индивидуален подход при зъбни импланти

При пациентите с импланти подходът е индивидуален. "При пациенти с много тежък пародонтит, при които се налага да се екстрахират всички зъби в дадена

челюст, може да се пристъпи към имплант, но е задължително лечение - най-важното е след екстракцията раните да бъдат добре обработени и промити с антибиотичен разтвор. Да се изчака определен период от време, в който костта да се възстанови, и тогава да се планира поставяне на зъбни импланти", обяснява д-р Йорданов. Той допълва, че при загуба на единични зъби пациентът отново трябва да премине на поддържаща пародонтална терапия, за да се предпази импланта от засягане от възпалителен процес в бъдеще време. "Поредността е - първо се лекува пародонтитът, пациентът влиза в една поддържаща терапия и чак на втори етап се мисли за поставянето на зъбен имплант", обяснява денталният специалист.