Експерт за движението, изплувало след убийството в Пловдив: Никога не съм виждал нещо по-разтърсващо

Жестокото убийство на Георги Кузев в Пловдив в началото на месеца повдигна редица въпроси не само около конкретното престъпление, но и за влиянието на радикални движения върху младите хора. За случая бяха задържани 10 младежи, които пред разследващите заявиха, че са "ловци на педофили“.

Почти по същото време Пловдив отново се оказа във фокуса на вниманието заради друга крайна организация. При акция на полицията и ДАНС в частен клуб в града бяха задържани 18 души, а мястото бе свързано с българско подразделение на неонацистката организация "Кръв и чест“ ("Blood & Honour“).

Какво представляват движения като руското "Окупирай педофилията“ ("Occupy Pedophilia“) и международната мрежа "Кръв и чест“, как възникват и защо могат да бъдат особено привлекателни за част от младите хора? По темата говорят учени от Франция и Великобритания, които от години изследват тези среди.

"Окупирай педофилията“ - саморазправа, представена като обществено полезна дейност

Френският учен Жил Фаварел-Гариг изследва корените на движението "Occupy Pedophilia“, свързано с руския неонацист Максим Марцинкевич, известен с прякора Тесак.

Според изследователя една от основните стратегии на Тесак е била да представя действията на движението като обществено полезни чрез въпроса кого хората биха предпочели - педофила или неонацисткия активист.

Това беше начинът на Тесак да се представи като човек, полезен за руското общество. Една много извратена форма на мислене, защото поставя всеки пред избор, който не е добър. Никой няма да защити педофила.

Самото движение отдавна не съществува в Русия. То е активно за сравнително кратък период, преди да бъде неутрализирано от руските власти. За това време обаче успява да създаде огромно количество видеосъдържание, разпространявано сред младите.

По думите на Фаварел-Гариг кадрите са показвали унижения и насилие над хора, представяни като предполагаеми педофили.

Става дума за изтезания пред камера, извършвани от неонацистки активисти срещу предполагаем педофил. Понякога бива пребит, понякога му бръснат главата, принуждават го да се обади на семейството си, за да разкрие истинската си самоличност

Особено тревожно според него е, че подобно съдържание е получавало значителна подкрепа сред част от руската младеж. В определен момент "Occupy Pedophilia“ е имало десетки местни подразделения и подражатели в различни руски градове.

"Имаше може би 50 или 70 нови клона в руски градове, което означава, че имаше подражатели, които възпроизвеждаха този вид саморазправа на местно ниво“, посочва Фаварел-Гариг.

Според френския изследовател една от най-големите опасности при подобни движения е предварителното лишаване на набелязания човек от всякакви права. След като той бъде представен пред групата като "педофил“, насилието срещу него започва да се възприема като допустимо.

Създава се усещането, че тъй като жертвата се възприема като легитимна мишена, с нея може да се прави всичко. Това е много опасно

Той подчертава, че при оригиналното руско движение не се е стигало до убийства, въпреки че в интернет са били разпространявани сцени на тежко насилие и унижение.

Именно тук изследователят открива и съществена разлика с престъплението, което разтърси Пловдив.

Опасността не се изчерпва с физическото насилие. Фаварел-Гариг посочва, че подобен модел може да доведе до изнудване, измами и своеобразна конкуренция между млади хора, които се опитват да демонстрират кой е най-краен и решителен.

"Мога да ви кажа, че никога в живота си не съм виждал нещо по-разтърсващо. Има риск от брутална конкуренция сред тийнейджърите, които искат да покажат, че са най-решителни в преследването на педофили. И има риск от "правосъдие“, което не е правосъдие. Това е подигравка със справедливостта, защото обвиняемият няма абсолютно никакви права“, казва ученият.

Той дава пример и с Франция, където са регистрирани случаи на хора, преследващи предполагаеми педофили с цел изнудване - заплашвайки ги, че ще ги предадат на полицията, ако не платят.

Според Фаварел-Гариг отговорът не трябва да бъде създаването на паралелни форми на "правосъдие“, а укрепването на официалните институции.

"Трябва да финансираме официалното правосъдие, за да избегнем подобни алтернативи, които са жестоки и не дават никакъв шанс на набелязаните хора“, посочва той.

"Кръв и чест“ - организация с корени във Великобритания

Другата крайна организация, чието име се появи в Пловдив през последните дни, има различен произход, но също е свързана с неонацистки среди.

"Blood & Honour“ е създадена през 1987 година във Великобритания от Иън Стюарт Доналдсън = вокалист на неонацистката скинхед група "Skrewdriver“.

Това обяснява Алекс Картър, учен от Университета в Бирмингам, който от години изследва организацията.

Името "Blood & Honour“ идва от албум на групата от 1985 година, като самият израз има исторически корени в лозунг, свързан с Хитлеровата младеж в нацистка Германия.

Според Картър в основата на организацията стои идеологията за превъзходство на бялата раса.

"Има известни нюанси или някои промени в идеологията в зависимост от различните национални контексти. Но в основата се наблюдават няколко общи черти“, обяснява той.

Сред тях са представата, че белите хора и тяхната култура са маргинализирани или застрашени от изчезване, както и антисемитизмът, който според изследователя остава постоянен елемент от идеологията независимо от държавата.

"Кръв и чест“ не функционира като строго централизирана международна структура с единно ръководство. Националните подразделения са възниквали независимо едно от друго, понякога през големи интервали от време.

"Става дума по-скоро за неформална мрежа, обхващаща цяла Европа и отвъд нея“, обяснява Алекс Картър.

През годините се променят и начините, по които подобни организации достигат до потенциални последователи.

Първоначално това става чрез собствени издания, концерти, лични контакти и разпространяване на материали в крайнодесни среди. Навлизането на интернет обаче отваря значително по-широки възможности – чрез сайтове, форуми, социални мрежи и различни онлайн общности.

Младите са сред най-уязвимите

Именно достъпът до подобни онлайн среди е сред основните рискове, които Картър откроява.

Според него тийнейджър, попаднал в подобна мрежа, може да бъде изложен не само на крайна идеология, но и на съдържание и среди, свързани с тежко насилие и в определени случаи - с тероризъм.

"Трябва да се действа много по-стриктно и да се полагат много по-целенасочени усилия, за да се държат тези организации далеч от социалните мрежи и от стрийминг услугите“, смята изследователят.

По думите му отговорността е както на правителствата, така и на правоохранителните органи, които трябва да следят дали подобни структури извършват незаконна дейност.