шумното анонимно множество

представете си че мартин петрушев прави подкаст епизод с иво христов където говорят за социалки, ии и интернет. както и че аз напиша статийки със заглавия сговнясването на интернета или пък аз не съм медия.

е, случи се. и общото кратно е, че НЕ СЪМ (и) БЛОГЪР.

Уау уау, той пак се прави на интересен. Еха. Лал.

Но е така. Не съм блогър, нито рапър. Това са старите класове в рпг-то “Аутсайд” (вижте редит). Да си рапър е да не правиш нищо полезно. И с блога е подобно.

На съвсем разговорен език:

Демократизацията на публичното пространство се сноши с майката на социалната тъкан

Това е основната теза

Случката се случи благодарение на цялата глупост с дигиталноТО. Като визирам прекрачването на някои граници - публично и лично, дигитално и реално, професионално и лично.

“Опаковано в приказките” за идиличните либерални свобода на изразяването, равен достъп и др.

Така се подсили и всъщност инфлира фалшивото усещане за собствена значимост. А с това и (може би, и само може би) нарцистичните тенденции на повечето от нас - мълчаливото през вековете анонимно множество. И аз участвам.

Като минем през веригата: вестник - радио - тв - компютър (настолен) - лаптоп (“наскутник”) - смартфон — виждаме, че има все по-удобни средства за продавачите на тези неща да се “грижат за добруването ни”. Може ли все пак за малко да не се лъжем, че тези продавачи и дивелъпъри и СиИОта наистина искат да сме добре. И реално изграждат соларпънк утопията за нас ;]…

Но това е скоба. Не казвам, че има заговор на гущери, сокчета или развратници. Примерно. Дори и да има (а няма), проблемът е в нас самите.

Проблемът не е “заговорът”. Има създаване на изкуствени потебителски ниши с реални социални и лични последици.

Какви? Почнах от “демократизация на публичното пространство”. Което значи, че аз, редови гражданин, учител, с някакво образование съм на същата “ПЛАТФОРМА” (вижте испанския филм) с професора, президента или неграмотника Аспарухчо от квартала. И аз мога да ги псувам. Както и те мен.

Оранжевият вчера обясни по Хикс, че ще заличава цивилизации… Но и ние имаме хикс като трибуна…

Но какво толкова нали всеки може да преценява? Ще кажете. Ами не може. Първо щото сме тъпи, второ, щото има по-висша инстанция - АЛГОРИТЪМА.

Всеки е по-важен и по-”прав” от всички останали. А и да не е, може спокойно да влезе в “балоните” си докато междувременно бива бомбаРдиран с реклами.

Пазаруване, информация, комуникация, работа и други ключови да кажем дейности се местят в “дигиталното” (сиреч пръстовото). Представете си и че сега някой “натисне бътончето”, “дръпне шалтера”, прекрати експеримента.

Оставаме без рални социални стратегии. А човекът е социално същество, знаем чудесно още от дядо Аристотел. Чал.

Направих ролплей на Торо, ето как изглеждаше (снимките са авторски и без филтри):