Фуко иска да не ходиш на училище

Това май е нещо като манифест на канала ми.

Но няма да е тържествено и да изброявам по точки.

Ще опитам да се огранича до малък общ брой думи, за да е смилаемо.

Интресен факт №1

Бях пътувал до Кърджали и си говрих с учители по история. Попитах. А как стоят нещата тука с философията. Отговор:

“Ами то… тука… нямаме ученици, намалиха ни паралелките и за колега по философия няма пълен щат. ‘Щото сме професионално и…”

Добре, и кой преподава, питам ги аз. Ами колегите по история и по география.

Добре… значи няколкостотин деца в това огромно училище за града и региона реално нямат учител по философия. Или поне такъв, който отива да го прави с желание (в най-добрия случай; ако изобщо го прави).

Дали това се случва само в Кърджали?

Интресен факт №2

Когато започнах да преподавам философия в Силистра, учителката, с която си “партнирахме”, беше предимно заета да обяснява как за нищо не ставам, защото е застрашена от младостта и присъствието ми - видиш ли, ще ѝ открадна ученическата любов. Човек с нула колегиалност, който си мрази живота и си го изкарва върху ученици или млади учители. (Имена не казвам, че ще направя голяма услуга.)

Дали това се случва само в Силистра?

Интресен факт №3

Училището е вече лудница, болница, казарма и затвор. Далеч по-важна е документацията. Далеч по-важно е да си вземеш 1000 евро и да си се прибреш някъде в петък следобед. Ама пък “мястото е сигурно”.

Ако някъде има страхотни новатори и визионери, които се борят на ниво методика, наредби и стандарт (намиг-намиг, намигвам им), то те се сблъскват в цунами-вълните на социнерцията и “властта на бюрото”. Властта на миналото.

В началото на 21 век един дух броди из образователната система - духът на апатията. Заедно с духовете (значи не е един) на инерцията и фалшивата значимост.

Дали не направих цяло видео за това? (Има и предишен пост, виж Няма добри учители)

Вярата ми е, че има какво да се направи.

Не можем да променим “Системата”, но можем да променим себе си.

Мога да разкажа философията, нещата за нея, които знам и за които ми пука, по начина, по който всъщност харесвам да го правя. Достатъчно е да помогна на един — в Силистра, където ме няма, и нявсякъде, където никога не ме е имало.

На това отгоре идва AI, ИИ, ЕйАй, Матрици и к’вото още се сетиш. Сега точно е важен момент да вложим усилие не в отговорите, които загубена математичска кауза, а в задаването на въпроси.

Ще задавам въпросите си вече и в Ютюб.

Който вижда, каквото виждам и аз, може да се включи в моето приключение тук:

Линия в пясъка

Вижте си пак “списъка на Шиндлер”. Достатъчен ми е един.

Поздрави от мен,
Надявам се да се видим в ютюб и да си говорим и там,
Иво