България е осъдена заради събарянето на ромските жилища в "Орландовци" през 2023 г.

По 10 хил. евро обезщетение ще получат 56 бивши обитатели на ромската махала в столичния квартал "Орландовци", чиито жилища бяха съборени през 2023 г. без те да имат реална възможност да оспорят действията на властите и без предварително да бъде оценено как събарянето ще се отрази на тях и семействата им. Това постановява Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в решението си по делото Алексиева срещу България, обявено във вторник. Едновременно с това, ЕСПЧ за пореден път постановява, че България трябва да предприеме конкретни законови промени, за да гарантира достъп до съд на хора, чиито домове подлежат на събаряне, включително когато те не притежават формално право на собственост или друго правно основание да обитават постройките. Съдът отбелязва, че това решение е четвъртото, в което установява сходен проблем.

"Днешното решение излиза далеч отвъд конкретния случай в "Орландовци". ЕСПЧ казва ясно, че проблемът вече е системен и че България трябва да промени закона така, че никой да не може да бъде лишен от единствения си дом, без да има реален достъп до съд и проверка за съразмерност", заяви адв. Адела Качаунова, съпредседателка на Българския хелзинкски комитет (БХК) и директорка на правната му програма. БХК е предоставил правна помощ на жалбоподателите по това дело.

В решението си ЕСПЧ коментира и начина, по който са действали институциите по конкретния случай. Жителите на ромската махала получават уведомления, които не съдържат официални институционални атрибути, нито информация към кого могат да се обърнат във връзка с тези мерки. Изправени са пред риска да останат на улицата без осигурено алтернативно настаняване. Четиринадесет души подават искания до Административен съд - София-град (АССГ) за защита от противозаконни действия на район "Сердика". Съдът ги отхвърля с мотива, че няма доказателства общината да възнамерява да разрушава конкретно техните жилища. Част от определенията са потвърдени и от Върховния административен съд. Главния архитект на София е давал подвеждащи отговори за намеренията на властите да разрушат постройките, както пред засегнатите, така и пред омбудсмана.

ЕСПЧ посочва действията, като "сериозна тревога от гледна точка на върховенството на правото"

Според ЕСПЧ повторяемостта на нарушенията показва системен проблем, който изисква както промяна в съдебната практика, така и законодателни промени. Те трябва да гарантират, че хората, заплашени да останат без дом, ще могат да поискат от съд да провери дали премахването е законно и съразмерно, независимо дали е насочено към конкретно лице, или към постройка или терен, където живеят хора.

Според Съда процедурите по събарянето само са имали "вид на законосъобразност", тъй като хората, чиито домове са засегнати, на практика са били изключени от административните производства и впоследствие не са получили ефективна съдебна защита. Това е попречило на националните съдилища да проверят както законността на действията, така и действителната цел на събарянето и неговата съразмерност.

В деня на разрушаването БХК подава от името на жалбоподателите искане за привременни мерки до ЕСПЧ. На следващия ден Съдът в Страсбург разпорежда на българските власти да преустановят разрушаването и да осигурят алтернативно настаняване на уязвимите жалбоподатели. Към този момент обаче голяма част от домовете вече са били разрушени. Част от останалите без дом семейства впоследствие са временно настанени в негодни за живеене обекти, включително във фургони без санитарни условия.

ЕСПЧ приема, че в случая има нарушение на правото на личен и семеен живот по чл. 8 от сонвенцията за правата на човека и постановява българската държава да изплати индивидуално на всеки от 56-те жалбоподатели по 10 000 евро за неимуществени вреди, отделно от това присъжда и 18 033 евро за съдебни разноски. Уведомява българското правителство да не се продължава с разрушаването на онези от къщите на жалбоподателите, които все още не са разрушени и да се осигури адекватно настаняване на тези от тях, които са останали без подслон до намиране на друго решение.