Коментар | Отвъд цената на таратора

На почивка човек не плаща само за стая, вечеря или чадър на плажа. Плаща и за това някой предварително да е помислил за дребните неща, които могат да му развалят деня. Туристът може да не ги отбелязва поотделно, но накрая именно от тях се натрупва впечатлението дали е получил достатъчно срещу парите си. И дали си е прекарал добре.

Бутилката минерална вода навсякъде за 50 цента, изстудена чаша за бира, възможността да плащаш с карта почти навсякъде, безплатният паркинг до плажа, добрата храна и обслужването. Нито едно от тези неща само по себе си не определя избора на място за почивка. Събрани заедно обаче, създават усещането, че мястото е организирано около госта, вместо той постоянно да се нагажда към него и дори понякога да се чувства като плячка.

Като бургазлия трябва да призная, че от години не съм почивал по българското Черноморие. Това в никакъв случай не е бойкот, нито доказателство, че тук непременно е по-лошо. Причините са различни и част от тях нямат нищо общо с качеството на туристическия продукт. Но близостта и личната връзка с морето вече не го превръщат в автоматичен избор. То се състезава с други достъпни дестинации и сравнението не приключва с цената.

Тъкмо затова спорът дали българското море е скъпо не води доникъде. Обикновено се вади касова бележка от Созопол, цена на таратор или фрапе и за контрапункт - меню от гръцка таверна. Отделен пример може да докаже почти всяка теза. Туристът обаче не оценява почивката си на части, а сравнява целия ден и колко усилия са му били нужни, за да го прекара приятно.

Коктейл за 9 евро не е непременно скъп, ако плажът е чист, обслужването е добро и наоколо всичко работи. Същата цена започва да дразни, когато преди това си търсил паркомясто, банкомат или нормално кафе, а после трябва няколко пъти да викаш и чакаш сервитьора.

Точно заради тази сложност този път решихме да разкажем сезона през репортажите на колегите, които отидоха на място. От тях, също както от коментарите в интернет, не излиза еднозначна картина на празно или пълно море. На едни места туристите са по-малко, другаде има лоялна публика, а част от нишовите туристически продукти се справят добре.

Разликите са големи. Албена е поскъпнала, но предлага разпознаваем продукт за семейства, поддържана среда и храна, голяма част от която идва от собствени стопанства. Синеморец също не е евтин, но хората се връщат заради самото място и общността около него. Голф комплексите на север знаят на кого и какво предлагат. В Слънчев бряг може да попаднеш в петзвезден хотел с прилична храна и добро обслужване, а после да прекараш час и половина в търсене на еспресо сред сергии и павилиони, зад които морето дори не се вижда.

Тук е и по-дълбокият проблем на българския туризъм. Клиентът купува една почивка, но за нея отговарят множество хора, компании и институции. Хотелиерът, концесионерът на плажа, общината, ресторантьорите, атракционите, транспортът и т.н. Вижте Слънчев бряг - огромен курорт, съставен от стотици бизнеси, които преследват собствения си оборот, без някой да носи отговорност за общата среда. След десетилетия на строителство той още не е решил дали иска да бъде семейна дестинация, евтино парти място или курорт за показен лукс.