Европейските банки не трябва да се надпреварват с Америка към кризата

Ако Европейският съюз иска да се конкурира по-добре с Америка, има дълъг списък от политически варианти, които може да следва. Да се следват амбициите на Белия дом, които водят към банкова криза, не бива да е сред тях.

ЕС правилно преразглежда банковото регулиране като част от по-широки усилия за повишаване на производителността и съживяване на икономическия растеж. Похвалните цели: Премахване на ненужните тежести и осигуряване на така необходимия поток от инвестиции. И все пак това отново повдигна някои недоразумения относно фундаментален елемент на финансите: собствения капитал.

Собственият капитал е пари от инвеститори, които споделят както печалбите, така и загубите. Колкото повече имат банките, толкова по-добре са способни да преживеят трудни времена, което прави цялата финансова система по-устойчива. Ръководителите обаче обикновено предпочитат да работят с възможно най-малко собствен капитал - вместо това използват повече дълг или ливъридж, защото последният се ползва с държавни субсидии и увеличава определени показатели за рентабилност в добри времена.

След финансовата криза от 2008 г. правителствата навсякъде повишиха изискванията за собствен капитал. Това усилие достигна своя връх преди около десетилетие. Сега САЩ рязко се обърнаха в обратната посока - намалявайки надзора и насърчавайки вида ливъридж, който може да направи фалитите, разпространението на кризата и спасителните планове от държавата по-вероятни. При сегашната администрация комбинираният собствен капитал на шестте най-големи банки се е понижил от около 6,00 долара на около 5,30 долара на 100 долара активи (коефициент на ливъридж от 5,3%).

^{Обрат към по-лошо | Капиталовите нива в най-големите американски банки падат бързо}

Сега най-големите банки в ЕС изискват подобно третиране, твърдейки, че не могат да се конкурират с все по-свободните си американски конкуренти. За да изравнят условията и да улеснят отпускането на повече кредити, казват те, ЕС също трябва да намали капиталовите си изисквания.

Колкото и логично да звучи това, то е погрешно. Ливъриджът не е непременно конкурентно предимство: Напротив, изследванията показват, че ако банките в ЕС бяха по-добре капитализирани, те биха могли да се представят по-печелившо и да отпускат повече кредити в дългосрочен план. Най-големите банки в Америка отдавна са изпреварили конкурентите си в ЕС, въпреки че са изправени пред значително по-високи капиталови изисквания. Дори след неотдавнашната дерегулация в САЩ, най-големите банки в ЕС остават сравнително слабо капитализирани, със среден коефициент на ливъридж под 5%.

Въпреки това ЕС налага някои наистина прекомерни тежести. Вместо да се впуска в надпревара към дъното, той трябва да се съсредоточи върху премахването им. Първо, банките му са изправени пред безброй объркващи и припокриващи се капиталови правила. Изискването за разумно количество прост, автоматично поемащ загубите собствен капитал – вместо неадекватни синтетични или хибридни заместители – би ги направило много по-добре подготвени за каквито и да е сътресения, които САЩ биха могли да донесат. Освен това, регулаторната фрагментация на ЕС възпрепятства създаването на банки с мащаб, които да се конкурират с гиганти като JPMorgan Chase & Co. и да разпределят парите по най-добрия начин в целия регион. Такива паневропейски институции няма да се появят, освен ако националните лидери не оставят настрана своите ограничени интереси и не завършат банковия съюз на ЕС.

Американските лидери правят грешка. Няма причина Европа да се присъединява към тях.