Когато Тексас охладнее към центровете за данни, Big Tech има проблем

Изкуственият интелект преживява бурно лято. Модели, разработени от компании като Anthropic и OpenAI, излязоха от тестовите среди и в някои случаи проникнаха в други системи. Политиката в областта на изкуствения интелект също се бунтува, като дебатите преминават от въпросите за центровете за данни към все по-широко разпространяващото се недоволство от самата технология и нейните създатели. Рискът от прекомерно регулиране вече е осезаем с последствия както за големите технологични компании, така и за енергийните доставчици, които ги захранват.

Губернаторът на Тексас Грег Абът хвърли бомба по-рано този месец. По-малко от година след като се появи на сцената заедно с главния изпълнителен директор на Alphabet Сундар Пичай и и обяви Тексас за „епицентър на развитието на изкуствения интелект“, Абът нареди на щастките регулатори да проведат „обхватен одит на центровете за данни“, като оценят въздействието върху ресурсите и местните общности преди да разрешат свързването им към електроенергийната мрежа.

Колко време ще отнеме този одит може само да се предполага, но изглежда малко вероятно да приключи преди 3 ноември. (Операторът на електропреносната мрежа заяви, че той ще отнеме „няколко месеца“). Абът е въвлечен в ожесточена надпревара за губернаторския пост с кандидатката на Демократическата партия Джина Хинохоса, която  миналия месец го призова да наложи мораториум върху новите центрове за данни. Ходът на Абът не само влезе в противоречие със съюзника му, президента Доналд Тръмп, който го нарече „грешка“, но и го сближава с негови колеги като губернатора на Вирджиния Абигейл Спанбъргър от Демократическата партия, която проведе предизборна кампания с обещанието да накара центровете за данни да плащат справедлив дял от разходите за енергия.

Тексас и Вирджиния са в епицентъра на бума на центровете за данни.

Тексас и Вирджиния са водещи в сектора на центровете за данни – разкрити и очаквани достоверни данни за капацитета на центровете за данни по щати, в гигавати. Графика: Bloomberg LP

Макар че федералният мораториум върху центровете за данни, предложен от сенатор Бърни Сандърс и конгресменката Александрия Окасио-Кортес вероятно няма да бъде приет, самото предложение е сигнал, че секторът е под политически натиск. Губернаторът Кати Хочул неотдавна подписа първия в страната щатски меморандум върху новите големи центрове за данни, а колегата ѝ, губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро също се оттегли от предишната си позиция в стил „всичко за изкуствения интелект“. Вивек Рамасвами, кандидат на републиканците в оспорваната надпревара за губернатор на Охайо, предложи неотдавна собствениците на нови центрове за данни да плащат сметките за електроенергия на всички жители в района си.

Тук се очертава ясна тенденция, която ни отвежда от областите на разумното регулиране като използването на вода и енергия към всеобщи забавяния и забрани. Това е нов риск за технологичните компании, както и за комуналните предприятия и доставчиците на енергийно оборудване, които се възползваха от вълната на ентусиазъм, основана на идеята, че инфраструктурата за изкуствен интелект е повсеместна и не може да бъде спряна.

Цифров химически завод

Революционните технологии обикновено предизвикват съпротива, но тази реакция не се разпространява само географски, засяга и обхвата им. Проучвания сочат, че голямо мнозинство от американците, независимо от политическите им пристрастия, не само се противопоставят на центровете за данни в населените си места, но и изобщо не харесват изкуствения интелект. Те не вярват, че компаниите ще използват технологията отговорно, а почти 80% са на мнение, че изкуственият интелект ще намали броя на работните места в следващите десет години. Ако е трудно да се убедят хората в ползите от изграждането на голям, енергоемък обект в задния им двор, още по-трудно е, ако те са на мнение, че обектът е нещо като цифров химически завод.

Вълната от мерки за забавяне на строителството на центрове за данни показва, че строителните компании са допуснаха грешка още от самото начало – отдавайки приоритет на бързината, те пренебрегнаха бавното изкуство на спечелването на приемане и подкрепа. Електропреносната мрежа е най-яркият пример за това. Центровете за данни сключиха споразумения, с които на практика си присвоиха съществуващия капацитет на електроенергийната мрежа, финансирана предимно от домакинствата.

Големите потребители като центровете за данни всъщност биха могли да допринесат да намаляване на сметките за електроенергия, като разпределят фиксираните разходи на мрежата върху по-голямо електропотребление. Това обаче важи, само ако домакинствата са защитени от първоначалните разходи. Сега BYOG (от Bring your own generation – донеси собствено производство – бел. ред.) се превръща в задължително условие при кандидатстване за свързване към мрежата. Към юни 16 щата бяха приели мерки за защита на потребителите от енергийните разходи на центровете за данни, сочат данни на CreditSights.

Това първоначално нахлуване в електропреносната мрежа допринесе за повишаването на сметките в цялата мрежа на PJM, най-голямата в Америка, и за продължаващите политически последици там. След като повишиха сметките и предизвикаха недоволство, строителните компании подкопаха доверието и чрез широко използване на споразумения за неразкриване на информация с местните власти, като засилиха възприятието, че технологичните  милиардери заобикалят интересите на общностите.

Наблюдава се вълна от последващи усилия за разрешаване на проблема. „Обещанието за защита на данъкоплатците“ на Тръмп относно технологичните компании беше гръмко, но тъй като е доброволно, по-скоро е сигнал за притестението на Белия дом. По-добър беше ангажиментът на Microsoft да прекрати използваенот на споразуменията за неразкриване с местните власти. Фондът на Meta Platforms в размер на 1 млрд. долара, наречен „Бъдещето е за всички“ и обявен тази седмица като част от манифеста за изкуствения интелект на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг, има тромаво име и явно несъответствие с бюджета на компанията за капиталови разходи в размер на 130 млрд. долара за 2026 г.

Успехът да се обединят червена и синя Америка в безпокойството и враждебността им може да се нарече едно от първите големи постижения на изкуствения интелект. Икономическите съображения и съображенията, свързани с националната сигурност, означават, че пълната забрана на технологията не е вариант. Но периодът, белязан от добре дошли данъчни облекчения, свободен достъп до електроенергийната мрежа и местен ентусиазъм или безразличие, отстъпва място на нещо по-бавно, при което ограничаващият фактор не е само достъпът до чипове или електроенергийни връзки, а и чисто политическото приемане. Обществената подкрепа се получава по-трудно от обикновените разрешителни.